Няма да стана по-тиха,
по-нежна, търпелива или добра,
но пък все ще съм усмихната,
когато скачам в пропастта.
Няма да стана по-разумна,
по-успяла, спокойна или подредена,
но ще измислям разходки безумни,
когато другите спят уморено.
Няма да стана по-вярна,
по-представителна, по-смирена.
Но и ти само в лудост светиш лъчезарно.
Не искаш ли да се изгубиш някъде с мене?
28.02.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Всички права запазени