Няма  как

                      Студено  ли  ти е, кажи?
                      Или  сърцето  в  беда  тъжи...
                      Частичка  от  мене  ще дам,
                      сърцето  е топло, лава  прелива...

                       Ах,  ще   усетиш  моя  дар
                       и колко  обич за  всеки пак има,
                       жали  душа ми ранима. 
                       Макар че  понякога  страшно тъжи...

                       До  старец  беден  ще  приседна
                       и  циганче с ръка ще  погаля...
                       За  неправда и  за  лъжа
                       силите  свои няма  как  да  жаля...

                       И просяк  жалък приседнал,
                       виж, подава  треперещ  слаба  ръка...
                       Знам,  няма  как  да  отмина,
                       в сърцето нося Божия  звезда...