Adri (Йордан)
60 586
17.07.2012 г., 22:40 ч.

Няма как да спра! 

  Поезия
710 0 8

Няма как да спра да те ревнувам!

Болен съм от твърде тежка болест.

Ден и нощ все гласове дочувам,

чужди ласки виждам как те топлят.

Смъртно съм ранен, от болка стена

под завивките на самотата черна.

Искам пак до тебе да приседна,

нищо, че оказа се неверна.

Мила, някой ден ще те убия,

ще те излежа в зандана мрачен!

Пристрастен  съм, няма да го крия,

влюбен съм в погледа ти влажен!

Прегърни ме, даже за последно,

да усетя полъха ти хладен,

усмихни се, всичко е простено -

ти ме лъжеш, аз до смърт те чакам!

 

 

 

 

 

© Йордан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Боли...За жалост и аз съм на мнение, че е болестно състояние ревността! Според мен любовта се гради върху доверие... Поздравявам те за стихотворението!
  • Прочетох стиховете Ви, и бих искала да споделя, че ми харесаха много! Поздравления!
  • Лоша болест!
  • и аз написах това,защото съм свидетел на тези истории( иначе определено лично аз не разбирам ревността до лудост) Спокойно,няма да убивам никого!
  • Аз пък приемам постановката за много реалистична,живяла съм в подобен и ад и настина ревнивеца говори точно така,че затворите мислите че не са пълни с убийци от ревност ли? Браво Адри,много силна творба ! Стига сме чели само захаросани стихове
  • ау, ужасно! студено!
  • Поздрав! Може би - "във погледа ти", но така си решил. Oткровен мъжки стих - състоянието ми е познато...(но без убийства, нали?)
Предложения
: ??:??