Тупти ли пак силно сърцето,
както когато бяхме двама?
Капят ли горчиви сълзи,
щом усетиш, че ме няма.
Слънцето пак ли изгрява
в прозореца на нашата стая.
Цветята пак носят ухание
и същата сладка омая.
Имаш ли усещане, че те гледам още?
Стоиш ли на стълбите сам,
викайки ме нощем?
Не тъгувай моя любов.
Аз пак съм до тебе.
И в гласа на пеещите птици,
пак ще чуваш моя зов.
Даже и да искаш да остана,
знаеш че не може.
Ще те моля само за едно.
Не оставай сам и печален
във семейното ни ложе.
Благославям те да си щастлив
и не забравяй, че още си жив… жив…
© Лиляна Стаматова Всички права запазени