Има ли пътища леки,
има ли вятър попътен?
Всичките тесни пътеки
са преобрасли. И тътен,
мене застига, когато,
пак се решá да ги следвам.
Толкова са прокълнати –
в сито ме сякаш прецеждат.
Всички мечти са от пясък,
всички животи – тревожни,
всички пътеки – обрасли,
всички любови – възможни!
© Данаил Таков Всички права запазени
всички животи – тревожни,
всички пътеки – обрасли,
всички любови – възможни!" - Много добре казано!