Има ли начин не знам,
няма начин - ти вече си ням.
Животът суров е с теб,
но така е... сърцето вече е лед.
Очите студено гледат там,
толкова си тъжен, толкова обран,
искаш да вървиш отново напред,
но тръгнеш ли отново ще се върнеш на последния ред.
Предпочиташ на място да стоиш,
да плачеш скришом и да мълчиш.
Казват доброто побеждава,
но съдбата в друго те убеждава.
Какво става нима вече смисъл няма?
Нима щастието е като с играчки размяна,
нима нощем си на щастлива смяна,
и си само в сънища засмян?
Това ли е истината ти ми сподели,
и тебе живота провали? Нали?
Бори се,бори... любовта побеждава
                   ... любовта е всичко!!!