Как желая да мога да зная,
двете птици какво си шептят,
двата песа защо не се лаят,
всички риби защо не летят?...
Този свят ме засипва с въпроси.
Всяко утре, задава ми нов.
Любопитството отговор проси.
Всеки следващ е вече готов.
Върти се така колелото
на живота. Навива въже.
Всяка бръчка – въпрос на челото,
всеки отговор – пулс за сърце.
А ръцете изтръпват от ровене
в необятно загадъчен свят.
Затова са човешките корени,
затова е човешкия глад.
Как желая да мога да зная,
всички скрити и тайни неща.
Обяснете ми, моля, безкрая,
ако липсва съвсем любовта?..
© Валентин Йорданов Всички права запазени