Из “Стихове с неочакван край”
Прибирам се... Почти до смърт съм скапана...
с последни сили се провлачвам към дома...
пред блока - Крум, съседът, ме причаква,
- Дай да те питам тука нещичко сега!
Няма ли някоя мома, колежка твоя,
че крайно време е сина да задомя,
дорде снаха не дойде, нямам миг спокоен,
ма тъй, кат` тебе да е харна и добра!
- О, дядо Круме, как ти хрумна тая глупост,
само до туй ми е притупало сега...
Той твоя син да си я дири сам, по хубост, ...