Обичам да слушам меланхоличната песен
на пролетния дъжд, бършейки едрите
восъчни капки, милващи смарагдовото ти лице.
И тогава животът струва ми се ценен,
радост детска среща се с любов младежка,
устни женски, меки, жадни за милувка,
сблъскват се с мъжки, едри, страстно груби,
и съдба в съдба навлиза, ражда се любов
цъфтяща, прелестна и мила.