Няма те
В минутата преди да отлетиш
Преди да почнат да текат безкрайни часове на раздяла
Ти не забравяй прочети тоз стих и виж
Душата ми излята тук е цяла
Объркана пред тебе тя стои
Объркана душата ми трепери
И знай че с теб и тя ще полети
И винаги до теб ще я намериш
Забързан през деня едва ли ще ме забележиш
Но вечер в тишината на хотелската ти стая
Ще лягам аз до теб ще бъда тая
Която те приспива и ти шепне че те чака
Без страх повярвай на очите които молят
Без страх повярвай на душата която стене че ù липсваш
Без страх повярвай на устните които пазят дъха на твоята целувка
До минутата когато се завръщаш
© Мария Мургова Всички права запазени