Без тебе времето минава бавно
топи се в синкава мъгла.
Надеждата угасва плавно
изчезва утринната светлина.
Дъгата пъстроцветна е прозрачна
цветята нямат аромат
утрото изгрява някак мрачно
облякло увехтял халат.
Остана само Вярата последна,
да брани безотказно твърдината,
че Ние не изчезнахме безследно,
че нашата Любов е вечна и богата.
София
23.07.2016 г.
© Владимир Владимирович Всички права запазени