Няма те (детство)

23.08.2011 г., 17:43 ч.

Поезия

5.0 / 5

539 0 4

Откакто те няма, скъси се луната
и с пясък поръси се млечният път.
Незнайна планета се срина в краката ми
и далечни галактики странно кървят.
Откакто те няма, е някак си тъжно
и празно. Напразно редя
копче по копче съдбата, защото съм длъжна
да лепя и съшивам деня и нощта.
Откакто те няма, нанизват се дните
мънистено-шарени - от скука до грях...
Нещо горчиво ми щипе очите
и няма да бъда пак камбана от смях... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мисли и чувства
Мълчалив монолог

Ще те мълча. Разяждай безразборно. Мълчанието често насърчава. Мълча те гръмогласно и нахално. Мълча...
Една от приказките

Аз съм приказка писана свише, малка книжка с вълшебни слова. Там с невидими буквички пише: Обич моя,...
Закъсняло прозрение

На красотата можеш ли да заприличаш...? Оставя тя една горчивина и песента на славеево птиче в неясн...

Още произведения »