Не ме обвинявай безмилостно,
нима не знаеш след какво оцелях?
Долавям го все още смисъла,
долавям живота, разбирам смъртта.
Излъгах се толкова пъти,
или само веднъж... не разбрах,
че виждам се мътна в гнева си,
недостатъчно силна да победя.
Съзирам го ясно погрома
и не виждам в очите им блясъка.
Знам, вечно ще бъда сама, на перона
ще чакам приятелството... и любовта. ...