lady-daizy (Дарк Стефанова)
37 35
12.11.2010 г., 14:26 ч.

Няма заглавие... 

  Поезия » Любовна
669 0 3

***

Черни накити накичвам,

черни дрехи си обличам,

черен грим нанасям

и към Бога произнасям:

 

Защо, Господи, причини ми това,

остави ми само сълзи и самота,

от хиляди спомени пробудена,

в мене да тежи… мене да убива?

 

Защо жесток си сега?

С какво заслужих това?

С какво заслужих да ме боли

и да лея горчиви сълзи?

 

Сълзите самотни, бисери кристални.

Сълзи мизерници… невиждани.

Сълзи празни, неизплакани…

Сълзите – думите ми неизказани..

 

И господ отговори ми така:

Момиче малко, не плачи…

ще срещнеш друг, за него не тъжи...

В живота е така... губим всичко ценно на света!

 

© Дарк Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??