Не съм поет. И рими трудно сплитам.
Освен, когато, в малки нощни часове
след бирата поредна, недопита,
си спомням за безкрайни часове,
в които спорили сме за нещата от живота
и за живота на нещата в светове,
далечни, тъмни, неразкрити.
А масата една и съща е,
и свещите догарят, разпуква се зора,
кафето ври на печката, събуждайки от унеса
тъй сладко дремещите сетива,
залутани в класическата музика ...