Защо ме гледаш тъжно и смутено,
защо навеждаш ти глава?
Защо лицето ти поруменява
и въздишка се изтръгва от гръдта.
Зная, че си влюбена във мен
и очакваш с трепет всеки божи ден
да почукам аз на твоята врата,
а ти да ме посрещнеш с топлота.
Но зная, че не мога да те имам.
Ще бъдеш ти приятелка добра,
в любов не мога да се вричам,
защото ти на мой прятел си жена.
Когато ти си тъжна и си плакала,
ще изтривам твоите сълзи,
когато радост си дочакала,
ще споделям щастието ти дори.
Обичам те, но няма да призная,
оставаш в сънищата ти,
дори до болка аз да те желая,
ще бърша скрито своите сълзи.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени