Не обитавам в задимени кафенета,
където въздуха едва достига...
Птица съм... И плувам във небето!...
Все те търся и не те намирам...
А как мечтаех да се преоткрием,
но няма на какво да се надявам...
Уморих се... В себе си се свивам...
Искам да осмисля, че те нямам...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени