О, да, вярно е,
и то напълно! Аз съм
просто същност жалка в не-
имоверно непонятната Вселена; обик-
новена евтина писалка, безрасъдно драскаща
и устремена във всеки времеви момент, която упраж-
нява се в рисуване (гротеска) по пожълтелия омачкан пергамент
на презрялото човешко съществуване. Дребна, много дребна мравка,
тътреща се по Величието едва, толкоз мъничка, нищожна,
че е сякаш твърде невъзможно да е нещо по-
вече от това. Ала след кратка справка
и преглед в инвентара на на- ...