Беше ден прекрасен, топъл, слънчев ден
с усмивката на лято, от слънцето роден.
В тролей седмùца клатушках се ритмично,
когато ми се случи нещо нетипично.
Не помня спирката, посоката, часът,
защото в миг едничък блокира ми умът.
Ала това, което помня, беше светлина -
ярка, безметежна. Качи се гордо ТЯ.
Закрачи грациозно, отмина, без да спира
и нейде по-напреде билетче перфорира.
Прибра го елегантно и хвана облегалката.
Ех, че гледка, бате, имам от седалката. ...