О, мили мой
Душата ми е стон!
Душата ми е дъх!
...
Дъхът за мен - това си ти...
...
Отново смея се със лекота.
Отново виждам теб сега!
За това дори не се надявах.
За това и думичка не знаех.
...
Но душата ми обърна ти,
сега тя от нищо не се свени.
Само теб сънува и мечтае.
Тялото ми цяло те желае!
....
О, мили мой, далеч си ти,
тъй преливат чувствата ми...
а няма как да те прегърна,
а няма как да те помилвам...
Искам аз от рая да си тръгна,
защото пуст за мен е той сега,
липсва му най-скъпото ми... ти!
О, мили мой, защо далеч си ми...
© Юлия Работова Всички права запазени