8.01.2006 г., 21:39 ч.

О-С-Т-А-Н-И 

  Поезия
808 0 2

О-бречен на страх, безстрастно отчаян.

С-игурен в нищото, до болка тривиален.

Т-олкова бяла безизразна стая.

А в малка кутийка- пръстен венчален.

Н-икога, никога не ще си призная.

И-скаш ли? Остани.

 

Остани заради мен и самотата ми.

Заради вчера, днес, за утрешния ден.

Вземи сетивата, ума и душата ми.

Само остани...остани при мен.

 

Остани, остани и аз ще остана

до утре, до залеза, до черния мрак.

Единствено мога да ти дам във замяна

пясъчния образ на морския бряг.

© Франческа Салиери Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • тук се размива идеята с началните букви.
    2 ра и трета строфа са по-добри от първата, според мен. особено 2ра.
    в 1вата, освен "ОСТАНИ", нещо ми се губи.може би ритъмът.
    като цяло е много красиво.
  • Много е нежно. Като молитва към бог
Предложения
: ??:??