О-бречен на страх, безстрастно отчаян.
С-игурен в нищото, до болка тривиален.
Т-олкова бяла безизразна стая.
А в малка кутийка- пръстен венчален.
Н-икога, никога не ще си призная.
И-скаш ли? Остани.
Остани заради мен и самотата ми.
Заради вчера, днес, за утрешния ден.
Вземи сетивата, ума и душата ми.
Само остани...остани при мен.
Остани, остани и аз ще остана
до утре, до залеза, до черния мрак.
Единствено мога да ти дам във замяна
пясъчния образ на морския бряг.
© Франческа Салиери Всички права запазени
2 ра и трета строфа са по-добри от първата, според мен. особено 2ра.
в 1вата, освен "ОСТАНИ", нещо ми се губи.може би ритъмът.
като цяло е много красиво.