Тръгваш си
и само кукувицата от стенния часовник
с прегракнал плач скърби.
Нали по съдби сте посестрими двете.
В чуждите домове търсите топлина,
снасяте прибързаните си грехове
и отлитате към безгрижието.
Прозореца след теб не ще затворя,
очаквайки поредното завръщане
в тиктакащата от безпосочните ми стъпки
празна къща,
където, все по-рядко, ...