ОБЕЩАНИЕ
на Димитричка
Не си мисли, че мога да забравя
жена, с която някога делих
една чиния и една постеля,
и от уханните й устни пих.
Която любовта ми не поиска,
а даде в изобилие любов.
Ти бе далечна и безкрайно близка –
Божествена усмивка! Благослов!
Не бих забравил, че и бряг ми даде,
когато бях до шията във кал.
С роса намокри устните ми жадни,
в пустинята на моята печал.
В най-тайните си мисли ще те пазя,
Ще се опитам в стих да те създам
и всеки твой охулник ще намразя,
от спомена си, ще ти вдигна храм.
12. 2 2006 г.
Добрич
Приятно прекарване на свети Валентин, на всички влюбени.
© Румен Ченков Всички права запазени