„ Пазя те“ – дума – какво обещание…
Спазвам го вярно – болка, страдание…
Толкова близо, а всъщност далеко
Колкото тежко, толкова леко.
Студено е в мене, но и гори
Тука си, а те нямам дори
А душата крещи ли, крещи…
Да пазя те, е товарът на моите плещи
Ти не знаеш за това обещание
На себе си подарих това наказание
Оставаш в средата, но и точката крайна
Това е моята най-пронизваща тайна.
© Ева Всички права запазени