Обещавам

на Стефани

Колко искам да изтрия в теб горчивите сълзи.

С тях и болката, която тоз живот ти причини.

Болката от загубата, болката от самотата,

която те свива в сърцето, в ребрата...

Позволи ми да те вдигна с тези мои две ръце.

Позволи ми да ти дам, щом нямаш, моето сърце.

Поеми го и пази го, ала щом се разделим

и не сме тъй близки вече, ти за него си спомни - 

ще те стопли, щом си тъжна и сломена някой ден,

както ти толкова време все успокояваш мен.

А почувстваш ли се слаба, аз ще те даря със сила

и страхуваш ли се нощем, ще съм твоята закрила.

Щом животът атакува, щом започне да вали,

ще направя тъй, че никой няма да те нарани.

Защото ти го заслужаваш, запомни добре това

и във трудните моменти стой със вдигната глава.

Обещавам, мила моя, каквото мога да ти дам,

да споделям, да обичам, нивга да не те предам...

Почувстваш ли се слаба, аз ще те даря със сила

и страхуваш ли се нощем, ще съм твоята закрила.