Днес е хубав слънчев ден,

но усмивката я няма на лицето,

споменът за тебе е отново с мен,

и не дава мира на сърцето.

Днес съм цялата във бяло,

булката на този слънчев ден,

едничък спомен само вяло,

ми напомня болката във мен.

         Тихичко капят сълзите ми,

         по моето тъжно и бяло лице,

         о, как ми липсват очите ти,

         къде си мое мило момче?

остави ме тъжна, сама,

отиде при нея, забрави ме,

а аз страдам от мъка сега.

И ето, пристъпва към мене,

мъжът, когото по неволя избрах,

иска да бъде завинаги с мене,

не ме остави като тебе сама.

         дадох обет и пред Бога,

         прости ми Боже, но винаги,

         ще обичам НЕГО, инак не мога!