terita (Теодора Атанасова)
294 525
18.11.2021 г., 8:53 ч.

Обет 

  Поезия
556 6 7

Да си свием гнездо, там сред скалите,
далече от вятър, от дъжд и от глъч.
Над приспивният шум на вълните
да ни буди слънцето... с първия лъч.

Да си свием гнездо, там сред скалите,
да е крепост за две туптящи сърца.
Да срещаме заедно с изгреви дните,
по залези дивни... да ни спира дъха.

С букет от звезди във вечерния мрак,
луната тихо да слиза при нас.
По лунния сърп, от вселената знак,
да танцуваме двама... нашият валс.

От умора, щом натежават очите
и телата ни млади се сливат в едно,
когато съзвездия гаснат в зорите,
да заспиваме в нешето топло гнездо.

Да си свием гнездо... сред скалите,
да ни пазят от огън и лед.
Благословени да са ни дните...
с тази клонка се вричам на теб!

08.11.2021г.

 

*Вдъхновено от коментар на pastirkanaswetulki(Мария Панайотова)

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Да си свием гнездо
terita (Теодора Атанасова) terita
Фотография » Природа, Пейзаж
Да си свием гнездо
  684  5  7 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??