Hathor (Геновева Симеонова)
461 1681
12.03.2020 г., 11:27 ч.

Обет за вярност 

  Поезия » Любовна
944 0 6

Не те дочаках, вечността е дълга,
а да се вричаш се оказа лесно.
Една любов не искаща разлъка
и в Ада със мерак запалва свещи! 
Завинаги! Завинаги е доста,
а дните ми превалят вяло,
дали е ден, или среднощ е,
сърцето ми е изгоряла факла.
Изправих се, коленете ми стържат
от чакане в молитвената поза.
Годините не ми оставят време
за нужната любов във малка доза.
Да бях живяла, вместо да обичам,
надеждата коварно ме посече.
Не те дочаках, твърде ми е дълго
и невъзможно да съм твоя вечно.
Излъгах, вечността е дълга...
Душата ми се скъса да мълчи.
Не те дочаках. Да не беше тръгвал.
Обет за вярност? А за колко дни?...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какъв обет е ако има трайност... мъчи те, когато се сетиш за него. Но то пък за всичко може ли да се сетиш
  • Когато си влюбен, мислиш, че е завинаги, когато си влюбен си сляп за недостатъците, когато си влюбен летиш, а после падаш и всичко си идва на мястото.
  • Хареса ми! 👍
    Пък друг живее,
    вместо да обича!
    Звезди копнее!
    Мракът го привлича!
  • Аааа, не знам. Нямам вяра на друго. Минава ми през ушетата😁
  • Ха-ха, че аз няма да излизам от нотариата.
  • Обети-мобети....Абе не е ли нотариално заверено, не го признавам!🌺
Предложения
: ??:??