22.11.2006 г., 15:56 ч.

Обезумяла лудостта... 

  Поезия
1077 0 3
По уморените клепачи на деня
посипа своя звезден прах нощта,
обезумяла лудостта подвива крак,
жадуваща за своя сън...
А в "шизофренния" си бяг
към врата с надпис "Изход",
не пропуснахме ли мъдростта
в погледа на старец и старица?
А в "шизофренния" си бяг
към светло бъдеще с неизяснен произход,
не пропуснахме ли в ръката на сирак
да оставим залъче - усмивка?
А в "шизофренния" си бяг
в името на цел - "Без име",
не пропуснахме ли болката
на "тичащия" в инвалидната количка?
По уморените клепачи на деня
разпръсна своя звезден прах нощта
обезумяла лудостта, преди съня
за Надежда ще прошепне ли молитва?

© Нуша Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??