Лятото си тръгна уморено от лицето ми
преди да ме настигне подранила есен.
И пролет също не успя да ми се случи
под зимно одимените ми мигли.
Есента увяхва с калните си пръсти
зелени цветове (в това число очите ми).
И зимата от мен не се вълнува,
не ми остана нищо за измръзване.
Годишни времена щафетно се редуват
в умерено щастливия ми климат.
Бабо, ще ми свариш ли конфитюр от слънце?
Не искам любимото ми жълто да е дюля.