24.01.2007 г., 1:58 ч.

ОБГРЪЩАНЕ 

  Поезия
741 0 6
Щом аз съм ти, а ти си аз,
кръгът остава без начало.
Стихът затворен е във нас,
подрежда пясък в огледало.
Щом ти си аз и аз съм ти,
оглеждаме се - кой е сянка?...
И няма никакви следи,
излезли от съдба без рамка.
Когато ти пак станеш ти!
Когато аз пак стана аз!
Завинаги ще се взривим -
в белязан ден, в случаен час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??