Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение,
пак при мен да дойдеш ти
и сърцето напява със вълнение:
“Ела ме, скъпа, прегърни!”
***
И за този светъл миг мечтая,
моя мила тайнствена любов,
и от все сърце го аз желая
в този пуст живот суров!
***
И времето не ще измие образа,
във който съм пленен,
а само истински ще се разкрие -
искрената обич в мен!
© Пламен Петров Всички права запазени
Аз те чакам, мила моя,
да дойдеш пак при мен.
И сърцето ми напява:
"Прегърни ме с нежните ръце!"
Вторият куплет е напълно излишен.