Аз "обичам те" иска да казвам
и всяка дума
парченце живот да ми взима,
защото любовта, когато е голяма,
тя любимите на смърт проклина.
И няма щастие, няма мъка,
а само чувство -
странно и необяснимо,
няма среща и разлъка,
а само разстояние едно - непреодолимо.
Защото другият е сякаш плът,
откъсната от теб,
но към него не намираш път -
един до друг стоите, а сте все далеч.
© Мария Панкова Всички права запазени
От години се занимавам с литературна критика и спазвам правилото никога - никога! - да не критикувам даден автор - не съм аз, който ще каже има ли той талант, става ли за писател. Аз критикувам произведенията - в случая едно конкретно стихотворение. Не съм чел други Ваши опуси, но за този повтарям - нивото на поетични инвенции в него не е нито на световно /Еверест/, нито на национално равнище /Черни връх/. Ако имате нещо против баирите край Полски Тръмбеш, готов съм да илюстрирам това ниво с тепетата на Пловдив или баирите край Силистра - стига това да ви прави щастлива.
В бележката си се надявам онова, което носите в себе си, да е повече от това, което сте показали в стихотворението. Дано е така! Но категорично не приемам обвинението, че говоря и пиша със злоба - не Ви познавам, нямаме какво да делим, няма за какво да Ви завиждам /освен за младостта/. А както твърди Емилия Каменова: "Истината не се казва, за да унищожи някого, тя се изрича, защото не бива да бъде премълчана". Но не всеки, който Ви критикува, Ви мисли злото.
Желая Ви бъдещи успехи!