Забравен слънчев лъч | ||
през щората ми се промуши | ||
и затанцува в мрака | ||
на тъмната ми стая. | ||
Настана суматоха, от ония, | ||
в които няма победител. | ||
Докато свят светува, | ||
ще борят се горките. | ||
И все пак, слънчев лъч е... | ||
отворих аз вратата. | ||
И стана много, много топло... | ||
Нали на гости ми е светлината? |
© Мариана Вълкова Всички права запазени