9.09.2009 г., 10:09 ч.

Обич 

  Поезия » Любовна
1364 0 38

 

 

Нанизани безпътици по жиците

и лястовича памет за завръщане...

През капките, потекли върху мислите,

защо назад очите ни се връщат...

И все да се открием не успяваме,

мечтаем, здраво вързани за спомена

и в тази обич трудно оцеляваме,

пред изгрева безпомощно разголени.

Получили най-сляпото доверие,

подлагаме в краката му препъване.

Изгубени из дългото безвремие,

обесени на нервите опънати,

поглеждаме към жиците със птиците -

посоките ни стрелят с недоверие,

защото недомислени са смислите

и всичките безкрайности - премерени...

Преносено от дългото мълчание,

умира и последното ни вричане,

убиват ни въпроси незададени,

а всъщност се обичаме, обичаме...

Под лястовичи поглед се прегръщаме

в сезона на последното спасение.

И в нас узрява памет за завръщане

под този дъжд със вкус на откровение...

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно откровение, поздрави!
  • Преносено от дългото мълчание,
    умира и последното ни вричане...

    При теб всичко е поезия!!!

  • "И в нас узрява памет за завръщане
    под този дъжд със вкус на откровение"
    Прекрасно е Галена, просто не мога да кажа друго!
    Весели празници!
  • За непремерените безкрайности!
    Още една доза поезия, благодаря, Галена!
  • "посоките ни стрелят с недоверие,

    защото недомислени са смислите

    и всичките безкрайности - премерени..."

    И колко малко трябва-миг нищожност
    да осъзнаем колко си приличаме
    с еднаквите излишни осторожности...
    Защо? И да не би? Или пък никак?

    Удоволствие си, Галена.Прекрасни мисли в прекрасни думи облечени!
  • "защото недомислени са смислите

    и всичките безкрайности - премерени..."

    !!!*
  • красиво е твоето обичане...
    великолепна поезия.
  • В сълзите топли от очите ни
    събличаме от чувства гола плът
    а мислите, опърпани, по жиците
    накацали са и търсят път....
    Прекрасна си, Галена, намирам пристан при теб, винаги когато те чета.
    Прегръщам те!
  • Колко пъти настръхвах ... Благодаря ти!
  • "а всъщност се обичаме, обичаме..."
    Прекрасно!
  • Поздрави за стиха.Невероятна си, Гале !
  • И все да се открием не успяваме,
    мечтаем, здраво вързани за спомена..."

    .....

    "Получили най-сляпото доверие,
    подлагаме в краката му препъване..."

    Истина е...Много красив стих!
  • А всъщност, "се обичаме" и това е най-важното, дори когато птиците отлитат. Чудесен стих, хареса ми посланието в него.
    Поздрав!
  • !
    Поздравления!
  • Много хубав стих!
    Хареса ми!
    Поздрави!
  • Прекрасно пишеш, наистина...
    Поздравления за силния стих!
  • Пропуснала съм това бижу...
    Прекрасен стих - както винаги. Беше удоволствие за мен.
  • Останах без думи...единствено мога да дам 6,което е много малко за такава прелест
  • лястовича памет за завръщане...
    страхотно!
  • Поезия... класна...
    Поздрави!
  • Галена, да си призная: За такава поезия само виртуална прегръдка не стига!!! Поклон от земното, звездното и светлинното ми тяло
  • Галена, обич си!
  • Как съм го пропуснал до сега?! Е, не съм първия прочел, но със сигурност няма и да съм последният.
    Тоя стих ще се препрочита до наизустяване от много потребители в сайта!

    Премълчаваните въпроси наистина са убийствени.

    "...да си кажем неща премълчавани,
    да си кажем неказани думи..."
    П.Пенев

    Поздравления за невероятния стих! И благодаря за удоволствието.
  • Толкова хубаво стихотворение, а аз не съм го чела.
    АПЛОДИСМЕНТИ!
  • Поезията ти е убийствена! Просто няма друга подходяща дума или ми е беден речниковия запас.
  • Гара последна...си.
  • Брилянтен стих! Впечатляващ! Почитания!
    Всъщност е гениален!
  • Исках да те прегърна заради този мъдро откъснат от сърцето стих и вярата ти в мен, додето бях далеч. Благодаря ти, Галена!
  • През капките, потекли върху мислите,

    защо назад очите ни се връщат...

    Нямам думи,възхитена съм!Поздрави за чудния стих
  • Прекрасен стих!
  • Преносено от дългото мълчание,

    умира и последното ни вричане,

    убиват ни въпроси незададени,

    а всъщност се обичаме, обичаме... Много е хубаво! Поздрав...
  • Този текст ме порази!!!
    Комплименти!


  • !!! "убиват ни въпроси незададени...". Много точно си го казала! Повечето отговори, са в самите въпроси! Поздравления за поредния хубав стих!
  • Преносено от дългото мълчание,
    умира и последното ни вричане,
    убиват ни въпроси незададени,
    а всъщност се обичаме, обичаме...

    за кой ли път без думи ме остави, Гал...
  • "мечтаем, здраво вързани за спомена"

    Много оргинално!!!

    Поздрави за мъдрия и неповторим стих!!!
  • Прекрасен стих!!!
  • Копнеж по завръщане,в което да стихнат,да се усмирят душевните бури в красотата на бленуваната обич...Нека вашите лястовици донесат любовта възродена,преминала през преходността на земното...
  • Хубав стих!Силата ни е в обичането!Поздравявам те!
Предложения
: ??:??