Къде си, обич моя? Измина толкова време.
През което те обичах и винаги ще те обичам.
Не спирам да те търся сред звездите и луната.
А болката... невъзможно е да премине.
Със тебе изпариха се всички мечти.
Една отминала обич угасна като догаряща свещ.
Но сега е самотата, повече болка... тъга
и безброй сълзи, че не ще се върнеш ти.
Всяка вечер си в мислете ми.
Толкова близко те чувствам, погледът страстен,
усмивката - така специална, а сега, всичко се
превърна в спомен на една отминала обич.
© Станимир Николов Всички права запазени