ELENA_ELENA (Елена Елена)
50 28
6.04.2006 г., 23:01 ч.

ОБИЧ 

  Поезия
942 0 3

Докосвам те , а ти ми  се изплъзваш
от пръстите ми като пясък ,изведнъж.
Целувам те и цялата измръзвам
залята сякаш от пороен дъжд.

И нежно и подкупно  се усмихваш 
ръцете ти са толкава далеч...
Кажи ми как да те достигна
и да накарам времето да спре?

Поне за малко само да почувствам
дъха ти до лицето си сега,
а после обещавам, ще те пусна
за мен ще е достатъчно това.

Преглъщам сълзите и продължавам
да си създавам холограми в нощта...
Незнам дали не поллудявам 
но толкова е хубаво така.

Защото истината и съвсем различна
отдавна си забравил моите очи. 
Но позволи ми отдалеч да те обичам
макар и толкова непоносимо да боли.

© Елена Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво,но и аз като Мими мисля,че може да се пипне точно там заради ритъма!6!
  • Прекрасни стихове!
  • Хубав стих! Само при израза "да си създавам холограми в нощта..." за миг като че ли се губи ритмиката.Ако имаш желание може да го поогледаш
Предложения
: ??:??