Обич изстрадана в ръцете си имах,
поглед с погледа се пресичаха.
С шепи любов от сърцето ти вземах,
душа в душата се вричаха.
Толкова лоша, толкова грешна
в очите ти бях и изглеждах?
В морето намери ме, нежно-копнежна
в очите ти плахо поглеждах.
Имаше обич. От нея болеше,
имаше велики копнежи.
Слънчев товар ли, на плещите тежеше...
А казваше, че съм толкова нежна!
© Валка Всички права запазени
то любовта завинаги остава
Поздрави