25.09.2006 г., 11:17 ч.
Обич
Ако си тръгнеш точно в тази вечер
снегът в следите ти ще закърви
и ще побегнат глухи, надалече
отхвърлени, засрамени мечти,
и ще увисне глухо в необята
последната ти дума- като примка
на шията на времето, която
се врязва и оставя тънка линия...
Не си отивай! Точно в тази вечер.
Виж, вън небето призрачно размята
насмолени, заскрежени въжета
и шиба в полусъница луната...
И виж, нощта,убога, коленичи
и плътно с черен вятър се загръща....
О, нека кажа своето "обичам"
и то да стане наша топла къща!
снегът в следите ти ще закърви
и ще побегнат глухи, надалече
отхвърлени, засрамени мечти,
и ще увисне глухо в необята
последната ти дума- като примка
на шията на времето, която
се врязва и оставя тънка линия...
Не си отивай! Точно в тази вечер.
Виж, вън небето призрачно размята
насмолени, заскрежени въжета
и шиба в полусъница луната...
И виж, нощта,убога, коленичи
и плътно с черен вятър се загръща....
О, нека кажа своето "обичам"
и то да стане наша топла къща!
© Румяна Славкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздрави!!!
-
Много е хубаво и е наситено с много болка!Не унивай....Поздрав!6
-
Благодаря, и аз го пожелавам на всички ви
-
много хубаво!
(обаче "убога" не разбирам) -
О, нека кажа своето "обичам"
и то да стане наша топла къща!
Да бъде! Ти го заслужаваш! Поздравления!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!!!