Обичах те със обич прокълната,
обичах те без спомен за нощта,
когато ми отне сърцето и душата,
когато сложи примка на врата,
а примката бе толкоз сладка,
бе толкоз мил и нежен, но, едва
започнала, бе връзката ни кратка
и ето ме сама – без теб в нощта.
А те обичах нежно и безкрайно,
а бе за мене всичко в любовта.
Да бе, със обич, всеотдайно
Редих на теб най-милите слова. ...