ще ми говориш ти за обич
ти който никога не си обичал
и ще ме съдиш зарад любовта ми
та ти дори не си я и опитал
ще ми разказваш колко са безсмислени мечтите
ще се заклеваш даже в своите слова
и ще ме молиш да не поглеждам аз очите
зарад които се събуждам сутринта
нима живеят птиците самички
и щъркелите заедно гнездят
отглеждат с обич своите мънички
и заедно докрай летят
нощта пък своя ден си има
макар че бягат си те всеки път
и тяхната любов е неделима
живеят знай един за друг
какъв животът е без обич
какъв денят е без мечта
това огнище е без огън
това е ваза без цветя
светът устроен е за двама
от самотата най тежи
и всичко скъпо е измама
щом няма с кой да го делиш
© Димка Карашъкова Всички права запазени