Моята обич е обич без думи -
срещнах те, тръгнах, мигът отлетя.
Бяхме далеч, но сякаш с куршуми
огнена тръпка сърцата заля.
Бяхме приятели винаги верни,
нямаше как да покажем любов,
само копнеж в часовете вечерни -
скрит или явен в душите ни зов.
Друг път поех аз, ти ме загуби.
Въпреки всичко остана до мен.
После изчезна, едва не погуби
вярата в светлия утрешен ден.
Казал бе някой, че щастие има,
щом във сърцето си радост тая.
Вървя аз след любов необяснима,
която ми дава надежда в съня.
Моята обич е обич без думи -
тиха, уверена, пълна с душа.
Вярвам, че някой ден помежду ни
мир ще настъпи, и светлина.
© Истина Всички права запазени