ОБИЧ БЕЗ РИМИ
Затворена в ритмичната поезия,
забравих, че животът ми е в проза.
Усетих страх. Видях римувана
самата смърт, в отчаян некролог.
А някога се срещах с упокойно
слово, написано за празна, култова
прищявка. С обичта си искам да говоря
нощем, тайно - пак да ù разказвам
за тъгата. Без другите да разберат,
че мога да споделям своята болка.
Няма да ù пея псалми, нито ще ù пиша ...