Животът ми — картина на Дали —
ентропия от лед и от жарава.
И всяка моя стъпка все кърви,
а белези така и не остават...
Душата ми — разнищено въже —
с нанизани от други амулети.
... И няколко небивали мъже,
герои в несъбудени куплети.
Сърцето ми — в графитени черти —
с рисунък от солено и горчиво.
... Пак няколко удавени сълзи,
целунати в очите ми заспиват.
Но пак е ден! След всяка тъмнина —
пробива лъч. Те, смъртите са леки!
От поглед, устни, жар и светлина
(без обич) ще си сътворя пътеки...
© Дениса Деливерска Всички права запазени