Обич и сълзи
Накърних си чувствата човешки!
Обичал ли си някого безкрайно?
Допускал ли си строги грешки?
Каквито аз допусках, неразбрано.
Плакал ли си? Обич виждал ли си?
Каквато аз видях и жално плаках.
Защо съдбата спрямо някой е жестока?
Питах се аз! - с надежда я чаках.
Минаваха дни, прераснаха в месец.
Не чух дори и нейния глас.
Къде съм сбъркал? - питам се вече,
без прошка останах в живота аз.
Обич и сълзи постоянно ме обливаха,
но видях, че сам попаднах в черния мрак.
И тези две мои очи преливаха...
Питайки се вечно пак и пак.