Беше обич, жарка като пладне,
бурно връхлетя ме - дива хала.
Кой да бе ми казал, че ще падна
в две очи!? Ех, луда - полудяла...
Горд и дързък, точно като дявол,
само с поглед сякаш ме докосна.
Скърших се, внезапно отмаляла,
под ръце и устни буреносни.
Силата ми, Господи, къде е?
Де е самодивската ми риза!?
В стомна огън мога да налея,
но от плен такъв не се излиза.
Как можах сама да се удавя
в тихите му извори, дълбоки!?
Уж съм упорита, своенравна,
а пък станах скитник без посока.
Обич ли е, Боже, или клетва!?
Знам добре, че грешна съм за трима,
но сред мрака черен ми просветва
като въглен неговото име.
Ангел ли небесен ми го прати,
пак ли минах пътя на Рогатия!?
Все едно, направи ме богата
и приши магия към крилата ми.
© Вики Всички права запазени