Имам нужда точно от гласа ти.
Господи, как искам да обичам!
Моето спасение е в пътя,
който ме отвежда към очите ти.
Някой ме разстреля днес от упор,
гръдният ми кош е на решето.
Моето спасение е тука –
в дланите ти, в устните, в сърцето.
Господи, как искам да обичам!
"Обич или смърт!" ми е девизът.
Ножът ми е клетва да те имам,
револверът – огън да те искам!
Дишам – и небето ме засища
с въздуха, довян от нежността ти.
Колко безтегловност би родила
липсата на твойта гравитация!
Полетите, къси или дълги,
искат пред нозете ти да спират.
Дойде ли последната присъда,
обич, само с теб ми се умира!
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Господи, как искам да обичам!
Моето спасение е в пътя,
който ме отвежда към очите ти."
Всичко е казано още в първия куплет, цялото произведение е пропито със силни емоции и всякакъв коментар ще е излишен. Адмирации за поета!