Всеки ден слънце ти паля с усмивка,
топля лицето ти, галя те по косата,
после се сгушвам на скрито в гърдите ти
и ласкаво светя в гънките на мечтата.
Вечер подкарвам искриците на очите си
и по цялото твое небе ги разпръсквам,
с двете си пръстчета облаците изтръсквам -
чисти и по-бели от сняг ги разпръсквам.
Обич ти давам, нищо в замяна не искам,
стига ми само щастлив да те виждам –
вечер как във зениците ти заспивам,
сутрин, зората как с моя образ посрещаш.
Като с тъничка спица въртиш ми в душата
цялата пъстрота на дъгата.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени