dimko63 (Димитър Павлов)
18 217
21.11.2015 г., 0:36 ч.

Обич моя 

  Поезия » Любовна
1370 0 14

 Обичам те, звездицe,
в необятното небе.

Моя светеща паричка,
мое ангелско сърце.

В облачето нежно спиш
и нещо нежно ми шептиш.

Сънуваш ли ме, обич моя?

С коси от лунна тишина.

Обричаш ми се, сладост моя,
и следва блян и самота.

О! Аз роб съм на тази прелест,
 бяла плът.

И сенки се опитват пътя ни да разделят!

© Димитър Павлов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарско!
  • Много нежно!
  • Романтично и красиво, браво!
  • Я?
  • Иска Ви се г-н Павлов, ама нямаа... Не мисля, че една такава женичка би търпяла такъв грубиян като Вас!
  • Благодарско!Ама не е истинска тая женичка за съжеление.Представям си я такава беличка.Все ми се щеше да го има тва момиче, ама на.
  • Разкошно! Толкова нежно произведение! Че навсякъде има сенки, е ясно, но много ме впечатли възхвалата на бялата плът. В днешно ввреме тя май не се цени много-много.
  • Благодаря приятели!
    Пак ще пиша за вас
  • нежен стих!
  • Нежно и красиво! Браво!
  • Харесах!!!
  • Благодаря лисичке
  • Благодаря приятели! Моята женичка е малко косматичка, но иначе е кипра и звездичка!
  • Мила и затрогваща поетична изповед. Дано бъде оценена по достойнство от дамата на лирическия. Интересното в стиха е, че той допуска двояка интерпретация - буквална и като алегория, като и в двата случая съхранява достатъчно силно поетично въздействие. Поздрав, Димитър!
Предложения
: ??:??