Погледни ме, обич моя,
пак съм хубава и бяла,
листчета за тебе ще разтворя,
като цвят от вишна разцъфтяла.
Докосни ме, обич моя
аз съм дъхава трева,
очи от нежност ще притворя
от пръсти минали по тънка тетива.
Кажи ми, обич моя,
че аз съм твоето заклятие!
Но никога, като Елена в Троя -
твоето лирическо проклятие!
Кажи ми, че съм твоето момиче,
понесло мислите ти в полет,
като красиво нежно птиче
пристигналата нова пролет.
© Валка Всички права запазени